Щамбова роза (Tree rose)

Щамбовата роза е специално култивирана декоративна форма на роза, при която благородният сорт е присаден върху високо стъбло (щамба) на височина 60-120 см от земята. Тя представлява комбинация от три части: здрава коренова система от подложка, право централно стъбло и декоративна корона от желания розов сорт. Щамбовите рози произхождат от Дамаск, Сирия, и са въведени в градинарството през 17-ти век. Короната достига височина 1-2 метра и ширина 1-1.5 метра, формирайки дървовидна структура. Листата са сложни, със 5-7 назъбени листчета със зелен цвят. Цъфтежът е обилен през май-юни с характерни розови цветове, обикновено съдържащи 30 венчелистчета. Растението е листопадно и може да живее няколко десетилетия при правилни грижи.

Щамбовата роза притежава следните уникални свойства:

1. Архитектурна стойност: Създава вертикален акцент в градината с отличителната си дървовидна форма.
2. Декоративни качества:

• Обилен цъфтеж с ароматни цветове
• Разнообразие от цветове и форми на цветовете
• Продължителен период на цъфтеж от май до първите студове
• Възможност за повторно цъфтене при някои сортове

1. Функционални характеристики:

• Подходяща за оформяне на алеи и пътеки
• Идеална за контейнерно отглеждане на тераси и патиа
• Ефектна като солитер или в групови засаждания
• Отлична за създаване на формални градини

1. Приспособимост:

• Устойчивост на студ (до -23°C при повечето сортове)
• Способност за адаптация към различни почвени условия
• Възможност за комбиниране с други градински растения

Щамбовата роза се засажда на място с пълно слънчево огряване от 6-8 часа дневно директна слънчева светлина. Местоположението трябва да осигурява добра въздушна циркулация, която предотвратява гъбични заболявания. Растението се засажда на минимум 2 метра от сгради и огради. Идеалните места са близо до пътеки или тераси, където дървовидната форма може да се оцени отблизо. В райони с горещ климат се препоръчва лека следобедна сянка за предпазване на цветовете от прегаряне.

Щамбовата роза изисква минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно за оптимален растеж и цъфтеж. Утринното слънце е за предпочитане пред следобедното, особено в горещи климатични условия. При 8-10 часа слънчева светлина дневно се постига най-обилен цъфтеж. В райони с интензивна лятна горещина, 2-3 часа лека следобедна сянка е благоприятна. Южното или западното изложение обикновено осигурява идеални светлинни условия.

Щамбовата роза вирее най-добре в добре дренирана, плодородна почва с pH между 6.0-6.5. Идеалният почвен състав включва 50% пясък, 20% глина и 30% наносна почва. Почвата трябва да е богата на органична материя, но не прекалено тежка или глинеста. Добрият дренаж е от критично значение, тъй като застоялата вода води до загниване на корените. При бедни почви се препоръчва създаване на повдигнати лехи с идеална почвена смес.

Стандартните щамбови рози се засаждат на разстояние 1.5-2 метра една от друга за осигуряване на добра въздушна циркулация. За по-малки пatio щамбови рози разстоянието е 1-1.5 метра. При засаждане в редица разстоянието е 2-2.5 метра. Минималното отстояние от други растения или конструкции е 1 метър. При контейнерно отглеждане се използва съд с диаметър минимум 40-50 см за една щамбова роза.

Щамбовата роза се засажда в дупка с размери 60 см ширина и 45 см дълбочина с добавен компост към почвата в съотношение 1:3. На дъното се поставя 5 см чакъл за дренаж. Присадката трябва да бъде на 5 см под нивото на почвата. Корените се разпределят равномерно и се запълва с обогатена почва. След поливане се добавя 5-7 см слой мулч, като се избягва контакт със стъблото. Растението се укрепва със стабилен кол, използвайки меки връзки.

Най-доброто време за засаждане на щамбова роза е ранна пролет, когато започва новият растеж. Голокоренните щамбови рози се засаждат в края на зимата или ранна пролет преди разпукване на пъпките. Контейнерните рози могат да се засаждат през целия вегетационен период. Есенното засаждане се извършва 6-8 седмици преди първите студове, което позволява вкореняване преди зимата. Избягва се засаждане през най-горещите летни месеци.

Щамбовата роза се полива дълбоко веднъж или два пъти седмично с 10-15 литра вода на поливане. През горещите и сухи периоди честотата се увеличава до 2-3 пъти седмично. Поливането се извършва в основата на растението рано сутрин, като се избягва мокренето на листата. Капковото напояване е най-ефективно. За задържане на почвената влага се прилага 5-7 см слой мулч. През първата година поливането е по-интензивно за установяване на корените.

Щамбовата роза се тори с балансиран бавно освобождаващ се тор (например 5-10-5) рано напролет. Прилагат се 100-150 грама тор на растение, разпределени равномерно около кореновата зона. Торенето се повтаря на всеки 6-8 седмици през вегетационния период. Спира се 6 седмици преди първите очаквани студове. По време на цъфтежа се добавя течен тор месечно. Напролет се внася компостиран оборски тор за подобряване структурата на почвата.

Щамбовата роза се подрязва основно в края на зимата или ранна пролет преди началото на новия растеж. Мъртвите, повредени или кръстосани клони се премахват. Основните клони се съкращават с 1/3 до 1/2 от дължината им за оформяне на дървовидната форма. Срезовете се правят под 45-градусов ъгъл точно над насочена навън пъпка. Центърът се разрежда за по-добра въздушна циркулация. През есента общият размер се намалява с 1/3 за предотвратяване на зимни повреди.

Най-честите болести при щамбовата роза са черни петна по листата (причиняващи опадане), брашнеста мана (бяло прахообразно покритие по листата и стъблата) и ръжда (оранжево-кафяви пустули по долната страна на листата). Ботритис причинява сива плесен по цветовете и стъблата. Короновият гал образува тумороподобни израстъци по корените и долните стъбла. Вертицилийното увяхване води до пожълтяване на листата. Раковите заболявания създават хлътнали, обезцветени участъци по стъблата

Вредителите по щамбовата роза се контролират чрез специфични методи: листните въшки се премахват със силна водна струя или инсектициден сапун. Паяжинообразуващите акари се ограничават чрез повишаване на влажността и акарициди при тежки нападения. Японските бръмбари се събират ръчно или с феромонови капани. Трипсите се третират с нийм или инсектициден сапун. Розовите охлюви се отстраняват ръчно. Щитоносните въшки се контролират чрез подрязване и пръскане с растително масло.

Щамбовата роза се комбинира с ниски многогодишни или едногодишни растения около основата. Използват се допълващи цветове за подсилване на цветовете. Класическа градинска комбинация се постига с лавандула или котешка мента. Ранен сезонен интерес се създава с пролетни луковици. Дeкоративните треви добавят текстурен контраст. Засаждането в групи по 3-5 създава драматичен ефект в по-големи пространства. Клематисът добавя вертикален интерес и удължен период на цъфтеж.

Щамбовата роза е студоустойчива до -23°C до -29°C, като присадката е най-уязвимата част към студови повреди. В по-студени региони присадката се защитава с 20-30 см почва или мулч. През късна есен стъблото и короната се увиват с зебло или защитно платно. Поливането и торенето се намаляват 6 седмици преди първите студове. Развитието на шипки през есента стимулира покой. Контейнерните рози са по-малко студоустойчиви и се нуждаят от зимна защита.

Да, щамбовата роза е капризна. Изисква много по-специфични и редовни грижи от обикновените рози поради своята присадена форма. Успешното ѝ отглеждане зависи от правилното подрязване, редовното поливане и подходящото торене. Специални грижи са необходими за защита от зимните студове и летните горещини. Младите растения се нуждаят от стабилно укрепване заради тежката си корона.