Кълбовидна акация (Robinia pseudoacacia ‘Umbraculifera’)

Кълбовидната акация е култивиран сорт (Robinia pseudoacacia ‘Umbraculifera’) от семейство Бобови (Fabaceae), създаден около 1813 година в Австрия или Франция. Това листопадно дърво се характеризира със своята отличителна сферична корона, която достига височина 4-6 метра (до 10 метра без резитба) и ширина 3-7 метра. Листата са сложни, съставени от 7-9 малки овални светлозелени листчета, които през есента придобиват жълта окраска. За разлика от обикновената бяла акация, този култивар не цъфти, което го прави идеален за градско озеленяване. Като производна форма от северноамериканската бяла акация (Robinia pseudoacacia), сортът изисква средно ниво на поддръжка с акцент върху редовното подрязване за поддържане на характерната кълбовидна форма. Дървото се използва широко в съвременното градско озеленяване като декоративен акцент заради компактния си размер и отличителната си корона.

Кълбовидната акация притежава набор от специфични свойства, които я правят ценен декоративен вид. Короната естествено оформя идеална сфера без нужда от сложна резитба. Листата имат медоносни свойства и привличат полезни насекоми. Кореновата система обогатява почвата с азот чрез симбиоза с азотфиксиращи бактерии. Дървесината се отличава с висока плътност и устойчивост на гниене. Кората съдържа танини и има противовъзпалителни свойства. При подрязване образува гъста, компактна зелена маса, която ефективно филтрира прах и замърсители от въздуха. Идеална е за създаване на зелени бариери в градска среда.

Кълбовидната акация се засажда в слънчеви градски локации с добра защита от силни ветрове. Това декоративно дърво е идеално за малки градски градини, площади и вътрешни дворове поради компактния си размер от 3-7 метра. Растението се развива отлично като солитер в центъра на поддържана леха или в павирани зони заради добрата си адаптация към градски условия. Особено подходящо е за алейни засаждания и смесени композиции, където създава отличен архитектурен акцент със своята кълбовидна корона.

Кълбовидната акация изисква минимум 6 часа директна слънчева светлина дневно за оптимално развитие. Най-благоприятна е слънчевата експозиция между 10 и 14 часа, когато интензитетът на светлината е най-висок. Растението може да толерира частична сянка, но това води до по-слабо развитие на листната маса и по-рехава корона. Директното слънчево греене стимулира по-бърз растеж и формиране на по-плътна характерна кълбовидна форма.

Кълбовидната акация вирее в широк диапазон от почви – глинести, песъчливи, варовити и хумусни с pH между 4.6 и 8.2. Растението изисква добре дренирани почви и показва отлична толерантност към бедни и сухи условия. Най-добре се развива в рохкави, богати на органична материя почви с добър дренаж. Важно е да се избягват преовлажнени и уплътнени почви, които възпрепятстват нормалното развитие на кореновата система.

Кълбовидната акация се засажда на разстояние 6-9 метра при алейно озеленяване. За оптимално развитие на короната е необходимо отстояние 4-8 метра между отделните екземпляри, като се съобразява крайната височина от 3-7 метра. В малки градини един солитерен екземпляр е достатъчен поради компактния хабитус. При групово засаждане минималното препоръчително разстояние е 5-6 метра, осигуряващо пространство за правилно оформяне на характерната кълбовидна корона.

Кълбовидната акация се засажда в изкоп с двойно по-голям диаметър от кореновата система и равна дълбочина. Почвата на дъното се разрохква, като присадката трябва да остане над земята. Запълването става с местна почва, която се уплътнява внимателно за премахване на въздушните джобове. След засаждането се полива обилно и се мулчира с 5-10 см слой органичен материал около основата, без да докосва стъблото. Задължително е укрепването с подпора за първите 2-3 години за стимулиране на прав растеж.

Кълбовидната акация се засажда през периода на покой от средата на ноември до края на април. Най-подходящо е ранното пролетно засаждане преди разлистването, когато условията са благоприятни за вкореняване. Успешно засаждане е възможно и през късното лято или ранната есен. Засаждането се извършва в хладни, облачни дни за намаляване на стреса от пресаждане. Избягват се периоди с екстремни температури.

Кълбовидната акация се полива дълбочинно и редовно през първия вегетационен сезон за формиране на силна коренова система. Почвата трябва да изсъхва между поливанията за предотвратяване на преовлажняване. След установяване се полива веднъж седмично, освен при горещо и сухо време, когато честотата се увеличава до два пъти седмично. През есента и зимата поливането намалява. Препоръчително е използването на капково напояване за ефективно водоснабдяване.

Кълбовидната акация се тори с балансиран бавноразтворим тор (NPK 10-10-10) рано напролет преди началото на вегетацията. Гранулираният тор се прилага през две седмици от началото на май до началото на юни. От средата на юни до края на юли се редува с карбамид. От края на юли до края на август торенето намалява до двуседмични апликации с NPK 10-10-10. Късното лятно и есенно торене се избягва за предотвратяване на нов растеж преди зимата.

Кълбовидната акация се подрязва от края на лятото до началото на есента за предотвратяване на сокотечение. Ежегодната резитба включва премахване на мъртви, повредени или кръстосани клони за поддържане на кълбовидната форма. При формовани дървета се извършва силна пролетна резитба и третиране като храст. Разклоненията се отрязват под 45-градусов ъгъл точно над пъпка с чисти, остри инструменти. Тежката резитба се избягва поради бавното зарастване и риск от загниване. Издънките се отстраняват през есента.

Кълбовидната акация страда от няколко основни заболявания: гъбичното заболяване армилария (Armillaria spp.), причиняващо загниване на корените; вертицилийно увяхване, водещо до съхнене на клоните; раково заболяване, създаващо хлътнали участъци по стъблото и клоните; брашнеста мана, проявяваща се като бял налеп по листата; листни петна, причиняващи преждевременно окапване; дървесни гнилоти, отслабващи структурата; и вирус Chlorogenus robiniae, предизвикващ вещерски метли.

Вредителите по Кълбовидната акация се контролират чрез специфични методи: срещу акациевия листоминьор (Odontota dorsalis) се прилагат сапунени разтвори или нийм; акациевият пробивач (Megacyllene robiniae) се елиминира чрез резитба на нападнатите клони; полифагният короед (Euwallacea fornicatus) изисква премахване на заразените дървета; гъсениците се събират ръчно или третират с Bacillus thuringiensis; хоботниците се контролират със залепващи пръстени или нематоди; щитоносните въшки се отстраняват чрез резитба и минерални масла.

Кълбовидната акация се размножава предимно чрез присаждане върху подложка от обикновена акация на височина 1.8-2.5 метра. Възможно е вкореняване на зелени резници през ранното лято или коренови резници през зимата. Кореновите резници се вземат с дължина 10-15 см и се засаждат хоризонтално в топла среда. Размножаването чрез семена не се препоръчва, тъй като не гарантира запазване на декоративните качества на сорта.

Кълбовидната акация расте с умерен темп от 30-45 см годишно, достигайки крайна височина 4-6 метра и ширина 3-7 метра за период от 10-20 години. Растежната скорост на дървото намалява с възрастта, като редовната резитба помага за поддържане на компактен размер. Този контролиран растеж прави растението подходящо за малки градини и градски условия, където пространството е ограничено.

Кълбовидната акация се комбинира успешно като акцентно растение в смесени бордюри с по-ниски храсти и многогодишни растения. Под короната й се засаждат почвопокривни рози, зимзелен чимшир или пълзящ евонимус. Подходящи са съчетанията със сухоустойчиви многогодишни растения като лавандула и салвия поради плитката коренова система. Контраст създават тъмнолистни растения като физокарпус ‘Diabolo’ и декоративни треви като мискантус.

Да, кълбовидната акация е студоустойчива, издържайки температури до -34°C в състояние на покой. Младите дървета изискват зимна защита през първите години от засаждането. Късните пролетни слани могат да увредят новия прираст, затова се препоръчва засаждане на защитени места в по-студените райони. Мулчирането на кореновата зона през есента предпазва корените от измръзване.

Не, кълбовидната акация не е капризна при подходящи условия на отглеждане. Растението показва добра адаптивност към различни почвени типове и pH нива, толерантност към градски условия, замърсяване и суша. След установяване изисква минимална поддръжка. Стресира се в преовлажнени почви и силно ветровити места. Коренови наранявания водят до образуване на издънки, които изискват редовно премахване. Чувствителна е към тежка резитба.