Кумкуат в саксия (Citrus japonica)

Кумкуатът (Citrus japonica) представлява цитрусово плодно дърво от семейство Rutaceae (Седефчеви).  Старото му научно име е Fortunella margarita, кръстено на ботаника Робърт Форчън. Това вечнозелено растение произхожда от Южен Китай и Югоизточна Азия.

Растението достига височина 2.5-4.5 метра в естествена среда и 1-2 метра при отглеждане в контейнер. Короната му е компактна, с ширина 1.5-3 метра. Листата са тъмнозелени, лъскави, заострени, с дължина 4-8 см.

Кумкуатът формира бели, ароматни цветове през пролетта. Плодовете са овални, с размер 3-4 см, отличителни с ядливата си кора. Узряват от жълто до оранжево. В света съществуват 6 основни вида кумкуат и над 50 култивара.

Растението е студоустойчиво до -10°C, което го прави уникално сред цитрусовите. Живее 20-25 години при правилна грижа. Селектиран е в Китай преди повече от 1000 години, като първите писмени сведения датират от 1178 г.

Плодовете на кумкуата се използват за директна консумация с кората, която е сладка и богата на витамин С (120 мг/100г). Специфичното при тях е, че месестата част е кисела, а кората – сладка. От плодовете се приготвят мармалади, сладка, ликьори и се влагат в сладкарски изделия. В азиатската кухня се добавят към салати и основни ястия. Плодовете съдържат 14% захари, органични киселини и етерични масла.

Кумкуатът плододава от ноември до март. Основната реколта узрява през декември-януари. Плодовете се развиват за 4-5 месеца след цъфтежа. Едно зряло дърво дава между 30-50 плода годишно при домашно отглеждане. Плодовете могат да останат на дървото 2-3 месеца след узряване без да губят качество.

Кумкуатът изисква минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно за оптимално развитие. През лятото се нуждае от защита от силното обедно слънце (11-16 ч). През зимния период се поставя на най-светлото място, за да се осигури достатъчно светлина. Южно или югоизточно изложение е идеално за растението.

Кумкуатът предпочита слабо кисела почва с pH 5.5-6.5. Субстратът трябва да бъде водопропусклив и богат на органична материя (30%). Оптималната смес включва: градинска пръст (40%), торф (30%), перлит (20%) и компост (10%). Почвата трябва да има добър дренаж, за да се избегне преовлажняване на корените.

Най-доброто време за присаждане на кумкуат е през пролетта (март-април), когато температурите са 18-22°C. Присаждането може да се извърши и през лятото (юни-юли), но при контролирани условия. Подложката трябва да бъде на 1-2 години, с дебелина на стъблото минимум 6-8 мм. Успеваемостта на присаждането е най-висока при активно сокодвижение на растението.

Кумкуатът се присажда чрез копулиране или присаждане на пъпка. При копулирането се прави кос срез (45 градуса) на подложката и присадника с дължина 2.5-3 см. Местата на срязване се събират и увиват плътно с присадна лента. При присаждане на пъпка се прави Т-образен разрез на кората и се поставя пъпка с част от дървесина. Присадното място се бинтова за 2-3 седмици.

Кумкуатът се полива умерено, когато горният слой почва (3-4 см) изсъхне. През вегетацията (април-септември) се полива 2-3 пъти седмично с 1-1.5 литра вода. През зимата поливките се намаляват до веднъж седмично. Водата трябва да е с температура 18-22°C, без хлор. Важно е да се избягва преовлажняване и засушаване.

Кумкуатът се тори от март до септември на всеки 14 дни с комплексен тор (NPK 6-4-6). През вегетацията се прилага течен тор за цитруси (20 мл/2 л вода). Важни са подхранванията с микроелементи, особено желязо и магнезий. През зимата (октомври-февруари) торенето се преустановява. При жълтеене на листата се прилага железен хелат.

Кумкуатът се подрязва през ранна пролет (март) преди началото на активния растеж. Основното подрязване включва премахване на изсъхнали, счупени и растящи навътре клони. Формировката се извършва чрез съкращаване на летораслите с 1/3 от дължината им. През лятото се премахват само водачите и дивите леторасли. Важно е да се запази сферичната форма на короната и да се поддържа височина 1.5-2 метра.

Най-честите болести при кумкуата са кореново гниене (Phytophthora), антракноза и хлороза. Кореновото гниене се проявява при преполиване с пожълтяване на листата и загниване на корените. Антракнозата причинява кафяви петна по листата и плодовете. Хлорозата се дължи на недостиг на желязо, проявява се с пожълтяване между жилките на листата. Профилактиката включва правилно поливане и редовно подхранване.

Основните вредители по кумкуата са щитоносни въшки, паяжинообразуващи акари и листни въшки. Борбата включва третиране с инсектициден сапун (20 мл/л вода) на всеки 7-10 дни. При акари се прилага акарицид през 14 дни. Превантивните мерки включват редовно пръскане с вода по листата и поддържане на оптимална влажност (60-70%). Биологичният контрол се осъществява чрез хищни акари.

Кумкуатът се размножава чрез присаждане, резници и семена. Присаждането е най-надеждният метод, извършва се върху подложка от троелистен лимон (Poncirus trifoliata). Резниците се вкореняват трудно, успеваемост 30-40%, изискват пясъчно-торфена смес и температура 22-25°C. Размножаването чрез семена не е препоръчително, тъй като растенията не запазват сортовите характеристики и плододават късно.

Кумкуатът расте бавно до умерено, с годишен прираст от 15-25 см на височина. През първите 3 години растежът е най-интензивен, достигайки 40-60 см годишно. След 5-тата година растежът се забавя до 10-15 см годишно. В контейнерни условия растежът е по-ограничен, около 10-20 см годишно. Пълният размер от 2-2.5 метра се достига за 8-10 години.

Да, кумкуатът е най-студоустойчивият цитрус, издържащ до -10°C за кратко време. През вегетацията понася температури от 5°C до 35°C. Оптималната температура за растеж е 18-25°C. През зимата се съхранява при 8-12°C. Внезапните температурни промени могат да причинят окапване на листата. Младите растения са по-чувствителни към студ и се нуждаят от защита под 0°C.

Не, кумкуатът не е капризен при спазване на основните изисквания за отглеждане. Растението изисква светло място, умерено поливане и редовно подхранване през вегетацията. Основните грижи включват защита от преполиване, осигуряване на въздушна влажност 60-70% и правилна зимна температура. При добри условия формира плодове от 3-4 годишна възраст. Адаптира се добре към контейнерно отглеждане.