Книфофия (Kniphofia) – Декоративна трева

Книфофия е многогодишно цъфтящо растение от семейство Асфоделови (Asphodelaceae), с научно наименование Kniphofia uvaria. Книфофията е с южноафрикански произход, разпространена предимно в провинциите Източен Кейп и Квазулу-Натал. Това впечатляващо растение формира изправени туфи с височина 0.4-2 метра и ширина 0.5-1 метър. Листата са дълги, тесни, ремъковидни, със зелен до синьо-зелен цвят и лек дъговиден извив. Съцветията представляват високи цветни класове с дължина 40-80 см, които цъфтят от късна пролет до ранна есен. Отличителна черта на книфофията са нейните забележителни съцветия, които често сменят цвета си от червен във върха до жълт в основата при узряване. Растението е вечнозелено в по-топъл климат и полувечнозелено или листопадно в по-студени региони. При подходящи грижи може да живее 10-15 години. Книфофията е въведена в европейските градини през 18-ти век. Днес съществуват над 70 вида и стотици култивари и хибриди, селектирани от диви форми, събрани от южноафриканските им местообитания. Изисква ниска до умерена поддръжка, което я прави подходяща за различни градински пространства.

Книфофията се засажда на слънчеви места с добър дренаж на почвата. Най-подходящи са защитени от силни ветрове локации в градината. Растението се разполага успешно в цветни бордюри, скални кътове или като акцент в ландшафта. За максимален визуален ефект се препоръчва засаждане в групи по 3-5 растения. По-дребните сортове могат да се отглеждат и в саксии.

Книфофията изисква пълно слънчево огряване с 6-8 часа директна слънчева светлина дневно за оптимален растеж и цъфтеж. В по-горещи климатични условия понася частична сянка, особено следобедна. Дълбоката сянка води до отслабен растеж и намалено цъфтене. Южното изложение е идеално в умерените климатични зони.

Книфофията предпочита добре дренирана почва с песъчливо-глинест състав и богато органично съдържание. Оптималното pH е между 6.0-7.5. Тежките глинести почви трябва да се избягват поради риск от загниване на корените. Подобрете дренажа чрез добавяне на компост или едър пясък. Почвата трябва да е плодородна, но не преторена.

Книфофията се засажда на разстояние 50-100 см между растенията, според размера на сорта. По-едрите разновидности изискват до 1.5 метра отстояние, докато дребните сортове се засаждат на 30-45 см. При групово засаждане разположете 3-5 растения на 60-90 см едно от друго. За масиви планирайте 5-7 растения на квадратен метър.

Книфофията се засажда в дупка с двойно по-голям диаметър от кореновата система и същата дълбочина. Почвата се обогатява с компост или добре угнял оборски тор. Растението се поставя на същата дълбочина, на която е расло в контейнера, като короната трябва да е на нивото на почвата или леко над него. След засаждането се полива обилно и се мулчира с 5-7 см слой около основата, без да се покрива короната.

Книфофията се засажда най-добре през пролетта, след последните слани. Оптималният период е 4-6 седмици преди средната дата на последните слани във вашия район. В по-топли климатични зони (7-9 зона) е възможно засаждане и през есента. Избягвайте засаждане през разгара на лятото. Контейнерните растения могат да се засаждат през целия вегетационен период.

Книфофията се полива дълбоко, но рядко, с около 2.5 см вода седмично през вегетационния период. Изчаквайте горният 5-сантиметров слой почва да изсъхне между поливанията. Използвайте капково напояване или потапящи маркучи, като поливате в основата на растението. През есента и зимата намалете поливането. Контейнерните растения може да се нуждаят от по-често поливане, особено през лятото.

Книфофията се подхранва с балансиран бавноосвобождаващ тор (10-10-10) рано напролет, като се използват 60-90 грама на квадратен метър. През средата на пролетта добавете компост или угнил оборски тор. Избягвайте торове с високо съдържание на азот. През вегетационния период прилагайте течен тор месечно в половин доза. Спрете торенето 6-8 седмици преди първите есенни слани.

Книфофията се подрязва след прецъфтяване чрез премахване на изсъхналите цветоносни стъбла за стимулиране на повторен цъфтеж. През късна есен или ранна пролет листата се подрязват на 15-20 см над земята. В студени климатични зони листата се оставят през зимата за защита на короната. На всеки 3-5 години през пролетта се разделят прекалено гъстите туфи за подобряване на въздушната циркулация.

Най-честите болести при книфофията са кореново гниене (фузариум, фитофтора) причинено от преполиване, листни петна (алтернария, церкоспора), ръжда (Uromyces kniphofiae) и сиво гниене (ботритис) при висока влажност. Гниенето на короната и бактериалното меко гниене се появяват при преовлажняване. Вирусните заболявания се проявяват като мозаечни шарки или деформиран растеж.

Вредителите по книфофията се контролират чрез специфични методи: листните въшки се третират с инсектициден сапун или силна водна струя; охлювите се ограничават с капани с бира или диатомит; акарите се контролират чрез повишена влажност и растителни масла; трипсите и белокрилките се улавят с жълти капани. Природни врагове като калинки помагат за биологичния контрол.

Книфофията се размножава основно чрез деление на туфите през пролетта на всеки 3-5 години. Семената се засяват пресни през пролетта или есента, като покълват за 2-4 седмици при 18-22°C. Издънките се отделят от майчиното растение през пролетта. При деление всяка част трябва да има 3-5 растежни точки. Разделените растения се оставят да засъхнат за 24 часа преди засаждане.

Книфофията има умерен темп на растеж, достигайки зрялост за 2-3 години. Младите растения от семена се нуждаят от 2-3 години до първия цъфтеж. Установените растения произвеждат 2-3 нови издънки годишно. Цветните класове се развиват за 4-6 седмици преди цъфтежа. Растежът е най-интензивен през пролетта и ранното лято. Джуджевидните сортове растат по-бавно от едрите разновидности.

Книфофията се съчетава отлично с декоративни треви като мискантус и пенисетум за контраст в текстурата. Комбинира се със сухоустойчиви многогодишни растения като ехинацея и рудбекия. Може да служи като фон за по-ниски растения като седум и лавандула. Създава добър контраст със синьо цъфтящи растения като салвия и перовския. В прерийни композиции се съчетава с местни треви и диви цветя.

Да, повечето видове книфофия са студоустойчиви и издържат на температури до -23°C, когато са установени. В по-студени райони короната трябва да се защити с дебел слой мулч през зимата. Някои сортове като K. northiae и K. caulescens са по-студоустойчиви. Растенията в контейнери трябва да се преместят на защитено място през зимата. Пролетните младите израстъци може да се нуждаят от защита при късни слани.