Глициния (Wisteria sinensis): Лилаво-синя декоративна лиана

Глицинията е дървовидно увивна лоза от семейство Бобови (Fabaceae), произхождаща от Китай. Достига внушителни размери от 20-30 метра височина и 10 метра широчина, с продължителност на живот над 100 години. Растението се отличава с лъскави зелени сложни листа с дължина 10-30 см и 9-13 продълговати листчета. Най-впечатляващата характеристика на глицинията са висящите съцветия с дължина 15-20 см, които се появяват през април-май преди разлистването. Цветовете варират от бели през виолетови до сини, разтварят се едновременно и създават зрелищен ефект. Глицинията е листопадно растение с високи изисквания за поддръжка, изискващо редовно подрязване и контрол на растежа. Първите екземпляри са внесени в Англия през 1816 година от агенти на Източноиндийската компания. Днес съществуват множество сортове, включително белоцветната ‘Alba’, обилноцъфтящата ‘Prolific’ и тъмновиолетовата ‘Amethyst’.

Глицинията се засажда на слънчево място с 6-8 часа директна слънчева светлина дневно. Изберете южни или западни стени и конструкции за оптимално цъфтене. Растението изисква засаждане на минимум 3-4.5 метра от сгради поради агресивната коренова система. Локацията трябва да осигурява защита от силни ветрове за предпазване на цветовете. Зрялото растение покрива площ от 20-55 квадратни метра, затова планирайте достатъчно пространство за растеж около здрави опорни конструкции като перголи и арки.

Глицинията изисква минимум 6 часа директна слънчева светлина дневно за оптимално развитие. Сутрешното слънце с следобедна сянка е идеално в горещ климат. Южното или западно изложение осигурява най-добри светлинни условия за растежа. Дълбоката сянка значително намалява цъфтежа и води до издължен растеж. Младите растения се възползват от лека следобедна сянка през първата година. Wisteria floribunda понася повече сянка от Wisteria sinensis.

Глицинията расте най-добре в добре дренирана, умерено плодородна почва с pH 6.0-7.0. Глинестите и песъчливите почви са неподходящи за растежа. Почвената смес трябва да съдържа богат органичен материал и да задържа умерена влага без преовлажняване. При алкални почви (pH над 7.5) добавете сяра или железен сулфат. За контейнерно отглеждане използвайте висококачествена почвена смес за дървесни видове. Подобрете тежките почви с чакъл или засадете на лек наклон.

Глицинията се засажда на 3-4.5 метра разстояние при стени и огради. За пергола оставете 1.8-3 метра между растенията. При оформяне като дърво осигурете минимум 4.5-6 метра пространство във всички посоки. За създаване на тунел засадете през 1.8-2.4 метра от двете страни. Контейнерното отглеждане изисква съд с диаметър минимум 60 см. При есплаерно отглеждане засадете на 30-45 см от стената.

Глицинията се засажда в дупка, два-три пъти по-широка от кореновата система и дълбока колкото контейнера. Разрохкайте почвата по дъното и стените за стимулиране на кореновия растеж. Извадете растението от контейнера и внимателно разплетете сплетените корени. Поставете растението на нивото на почвата и запълнете с почвена смес от 80% градинска пръст и 20% компост. Полейте обилно с 4-8 литра вода и мулчирайте с 5-8 см органичен материал около основата.

Глицинията се засажда през есента (септември-ноември) или ранна пролет (март-април). Есенното засаждане е идеално в повечето региони, позволявайки на корените да се установят преди зимата. В по-студени райони пролетното засаждане предпазва от зимни повреди. Контейнерните растения могат да се засаждат по всяко време, когато почвата не е замръзнала. Голокоренните екземпляри засаждайте в края на зимата или ранна пролет през периода на покой.

Глицинията се полива дълбоко и редовно през първия вегетационен сезон с 2.5-5 см вода седмично. Използвайте капково напояване или водопроницаем маркуч за директно доставяне на вода в кореновата зона. Поливайте сутрин за намаляване на изпарението и риска от гъбични заболявания. Установените растения понасят суша, но се нуждаят от дълбоко поливане при засушаване. Намалете поливането в края на лятото за стимулиране образуването на цветни пъпки.

Глицинията се тори с балансиран бавноосвобождаващ тор (10-10-10) рано напролет преди началото на растежа. Внесете 120 мл тор на квадратен метър площ. Избягвайте торове с високо съдържание на азот, които стимулират листния растеж за сметка на цъфтежа. При установени растения използвайте тор с повече фосфор и калий (5-10-10) за стимулиране на цъфтежа. Спрете торенето в края на лятото за подготовка за зимен покой.

Глицинията се подрязва два пъти годишно – през късна зима (януари/февруари) и средата на лятото (юли/август). Зимното подрязване съкращава страничните издънки до 2-3 пъпки от основния клон за стимулиране на цъфтежа. Лятното подрязване включва съкращаване на дългите издънки до 5-6 листа (около 30 см) за контрол на размера. Премахнете изсъхналите и кръстосани клони при всяко подрязване. При млади растения фокусирайте се върху създаването на скелетни клони през първите 2-3 години.

Вредителите по глицинията се контролират чрез специфични методи според вида им. Листните въшки се отстраняват със силна водна струя или инсектициден сапун. Щитоносните въшки изискват зимно пръскане с растително масло. Акарите се контролират чрез повишена влажност и акарициди при силно нападение. Японските бръмбари се събират ръчно и потапят в сапунена вода. Листоминиращите насекоми налагат премахване на засегнатите листа.

Глицинията страда най-често от брашнеста мана, листни петна и гниене на корените. Брашнестата мана се проявява като бял налеп по листата и изисква подобрена въздушна циркулация. Листните петна причиняват кафяви или черни петна, които налагат премахване на засегнатите листа. Кореновото гниене се развива в преовлажнени почви и изисква подобрен дренаж. Вертицилийното увяхване причинява загиване на клоните и налага отстраняване на засегнатите части.

Глицинията се размножава чрез вкореняване на резници, отводки и присаждане. Зелените резници (10-15 см) се вземат през ранно лято с растежен хормон. Дървесните резници (30 см) се правят през късна зима. Отводките изискват прегъване на гъвкав клон към земята през пролетта, като вкореняването отнема 1-2 години. Присаждането се извършва през късна зима върху подложка. Размножаването чрез семена е възможно, но растенията може да не запазят характеристиките на родителите.

Глицинията расте изключително бързо, с годишен прираст от 3-5 метра при оптимални условия. Основният растеж се наблюдава през пролетта и ранното лято. През първите 2-3 години растежът е умерен, докато се установи кореновата система. След установяване растението може да покрие 20-50 квадратни метра за 5-7 години. Младите издънки се развиват експлозивно през активния сезон, което налага редовно оформяне за контролиране на размера.

Глицинията се комбинира успешно с растения, които цъфтят в различни сезони. Съчетайте я с късноцъфтящи клематиси за удължен цъфтеж. Засадете ниски многогодишни растения в основата за покриване на почвата. Розите създават прекрасен контраст с виолетовите цветове на глицинията. Избягвайте комбинирането с други силнорастящи увивни растения, които ще се конкурират за пространство. Лавандулата и салвията допълват естетически глицинията.

Да, глицинията е студоустойчива и издържа на температури до минус 20 градуса Целзий. Младите растения се нуждаят от зимна защита през първите 2-3 години. Китайската глициния (Wisteria sinensis) е по-устойчива от японската (Wisteria floribunda). Късните пролетни слани могат да увредят цветните пъпки, затова изберете защитено от студени ветрове място. Мулчирането през зимата предпазва кореновата система от измръзване.

Не, глицинията не е капризна след като се установи в градината. Растението изисква основна поддръжка като редовно подрязване, поливане през първата година и здрава опорна конструкция. Трудностите идват главно при първоначалното цъфтене, което може да отнеме 3-5 години при млади растения. След установяване глицинията е издръжливо растение, което се справя с различни почвени и климатични условия.

Да, глицинията е токсична във всичките си части, особено семената и шушулките. Съдържа вистарин и други гликозиди, които са отровни при поглъщане. Симптомите включват гадене, повръщане, стомашни болки и диария. Дръжте децата и домашните любимци далеч от растението. При поглъщане на части от растението незабавно потърсете медицинска помощ. Работете с ръкавици при подрязване.

Да, глицинията е силно ароматно растение с интензивен сладък аромат през периода на цъфтеж. Японската глициния (Wisteria floribunda) има най-силен аромат, наподобяващ грозде и цитруси. Ароматът е най-интензивен в топли, слънчеви дни и привлича пчели и пеперуди. Засадете глицинията близо до места за сядане или прозорци, за да се насладите на уханието през пролетта.