Плачеща върба: Саликс (Salix caprea ‘Kilmarnock’)

Плачещата върба (Salix caprea ‘Kilmarnock’) е декоративен култивар от семейство Върбови (Salicaceae), селектиран от дивата форма Salix caprea през 1853 година в Шотландия. Това листопадно дърво се отличава с характерна плачеща форма на короната, достигаща височина 1.8-2.4 метра и ширина 1.5-2.5 метра. Растението се характеризира с овални, тъмнозелени листа, които са по-широки от повечето други върби (3-12 см дължина и 2-8 см ширина). Отличителна особеност са меките, копринени, сребристи реси с дължина 3-7 см, появяващи се рано напролет преди разлистването. Мъжките реси променят цвета си до жълто при узряване на полена. Произхожда от Европа и западна и централна Азия, където дивата форма достига продължителност на живота около 300 години. Днес съществуват няколко култивара, включително ‘Kilmarnock’ и ‘Weeping Sally’, като всички те се отличават с ниско до средно ниво на поддръжка. Въведена е в търговията от Томас Ланг от Килмарнок, Еършър, превръщайки се в популярно декоративно дърво за градини и паркове.

Плачещата върба притежава следните уникални свойства:

• Бърза адаптация към градски условия и замърсен въздух
• Способност за стабилизиране на почвата чрез развита коренова система
• Осигурява отлично местообитание за птици и полезни насекоми
• Медоносно растение, привличащо пчели рано напролет
• Кората съдържа салицилова киселина, използвана в традиционната медицина
• Притежава естествени противогъбични и антибактериални свойства
• Служи като ефективна естествена преграда срещу шум и вятър
• Филтрира фини прахови частици от въздуха
• Има силни фиторемедиационни свойства – абсорбира тежки метали от почвата
• Подходяща за създаване на мини-екосистеми в градска среда

Плачещата върба се засажда на слънчеви до полусенчести места, далеч от сгради и подземни комуникации. Подходящите локации включват малки градини, дворове и контейнери. Растението е идеално за градски и селски градини, както и за Wildlife gardens. Успешно вирее край водни площи и потоци. За оптимален растеж изисква открити пространства с добра въздушна циркулация. Важно е да се съобрази разстоянието от 1.5-2.5 метра между отделните растения поради инвазивната коренова система.

Плачещата върба изисква минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно за оптимален растеж. Растението толерира частична сянка, но най-добро развитие и цъфтеж постига при пълно слънчево огряване. Сутрешното и вечерното слънце са идеални, особено в региони с горещ климат. При температури над 32°C трябва да се избягва силното следобедно слънце. Достатъчната светлина през ранна пролет е crucial за формирането на реси.

Плачещата върба вирее в умерено плодородна, влажна, но добре дренирана почва с pH между 6.0-7.0. Растението се адаптира към различни почвени типове – глинеста, песъчлива и хумусна почва. Толерира тежки глинести почви при подобрен дренаж. Добавянето на органична материя подобрява почвената структура и плодородието. Въпреки толерантността към влага, преовлажняването трябва да се избягва.

Плачещата върба се засажда на разстояние 1.5-2.5 метра между растенията за оптимален растеж и въздушна циркулация. При контейнерно отглеждане е необходимо минимум 60-90 см разстояние между растенията. За жив плет разстоянието е 1-1.5 метра. При планиране на засаждането трябва да се съобрази крайната височина от 1.8-2.4 метра и разстоянието на короната 1.5-2.5 метра.

Плачещата върба се засажда в дупка с двойно по-голяма ширина от кореновата система и същата дълбочина. Горната част на кореновата система трябва да е на нивото на околната почва. Запълнете с местна почва, уплътнете внимателно за премахване на въздушните джобове. Полейте обилно след засаждането. Добавете 5-7 см слой мулч около основата, без да докосва стъблото. Укрепете дървото с кол за поддържане на тежката корона, използвайки гъвкава връзка.

Плачещата върба се засажда оптимално през есента (септември-ноември) или пролетта (март-май). Засаждането е възможно целогодишно при подходящи грижи. Избягвайте засаждане при екстремни температури. В по-студени региони засадете 6-8 седмици преди първите слани. Контейнерните растения могат да се засаждат през целия вегетационен период при осигурена подходяща поддръжка.

Поливайте плачещата върба дълбоко и редовно през първия вегетационен сезон с 2.5-5 см вода седмично, съобразено с валежите. През активния сезон (април-септември) поливайте на всеки 7-10 дни. През периода на покой (октомври-март) намалете поливането до веднъж на 3-4 седмици. Поддържайте почвата влажна, но не преовлажнена. Използвайте капково напояване за ефективност. Увеличете поливането през горещи, сухи периоди.

Торете плачещата върба с балансиран бавноосвобождаващ се тор рано напролет преди новия растеж. Използвайте NPK тор с съотношение 10-10-10, прилагайки около 100 грама на квадратен метър почвена повърхност. Алтернативно използвайте универсален органичен тор. Избягвайте прекомерното торене, което води до прекален листен растеж. При контейнерно отглеждане торете месечно през вегетационния период с течен тор. Прекратете торенето в края на лятото.

Плачещата върба се подрязва през късна зима или ранна пролет преди началото на новия растеж. Премахнете мъртвите, повредените и кръстосани клони за подобряване на въздушната циркулация. Дългите клони се съкращават с една трета от дължината им. На всеки 2-3 години извършвайте подмладяваща резитба, като съкратите всички стъбла до 15-30 см от мястото на присаждане. Избягвайте тежка резитба, тъй като това намалява цъфтежа.

Плачещата върба страда от няколко основни болести: антракноза (причинява петна по листата и загиване на леторастите), върбова краста (води до изсъхване на листа и клони), рак (образува хлътнали участъци по клоните и стъблото), гъбна медена гъба (засяга корените и долната част на стъблото), ръжда (създава оранжеви пустули по листата) и коренова гала (причинява израстъци по корените). Превенцията включва правилно разстояние между растенията и добра въздушна циркулация.

Вредителите по плачещата върба се контролират специфично: листни въшки с инсектициден сапун или нийм, гъсеници чрез ръчно отстраняване или Bacillus thuringiensis, листни бръмбари с растително масло или пиретрин-базирани инсектициди, листни оси чрез резитба на засегнатите части, щитоносни въшки със стъргане и хортикултурно масло, паяжинообразуващи акари чрез повишаване на влажността и акарициди. Редовната инспекция и ранното третиране предотвратяват сериозни нападения.

Плачещата върба се размножава основно чрез присаждане върху стандартна подложка. Резници се вземат през лятото (юни-август) с дължина 10-15 см от едногодишен прираст. Долните листа се премахват, резниците се потапят в вкоренителен хормон и засаждат в смес от торф и пясък. Поддържайте висока влажност с пластмасово покритие. Кореновата система се развива за 4-6 седмици. Важно: резниците може да не запазят плачещата форма на родителското растение.

Плачещата върба расте със среден темп от 15-30 см годишно. Достига крайна височина от 1.8-2.4 метра за 5-10 години, със spread от 1.5-2.5 метра в същия период. Растежът зависи от почвеното плодородие и влажността. Контейнерните растения обикновено растат по-бавно. Редовната резитба помага за поддържане на компактен размер. Темпът на растеж може да се регулира чрез торене и правилни грижи.

Плачещата върба се комбинира успешно с пролетно цъфтящи луковици като нарциси и лалета. Съчетава се с ранноцъфтящи храсти като форзиция и многогодишни растения като пчелинок и ирис. Използвайте я като фон близо до водни елементи с влаголюбиви растения. Контрастира с вечнозелени за зимен интерес. Подходящи придружаващи растения са челоне и червена калина. Засадете сенкоустойчиви почвопокривни растения отдолу.

Да, плачещата върба е студоустойчива в USDA зони 4-8, издържаща температури от -34°C до -7°C при установени растения. Младите екземпляри се нуждаят от защита през първата зима. Мулчирайте кореновата зона с 5-7 см органичен материал за изолация. Избягвайте късните пролетни слани, които могат да повредят появяващите се реси. В по-студени региони засаждайте на защитени места за минимизиране на щетите от вятър.

Не, плачещата върба не е капризна при подходящи условия на отглеждане. Адаптира се към различни почвени типове и нива на влажност. Изисква минимална поддръжка след установяване. Първата година след засаждане се нуждае от повече внимание. Постоянните грижи и правилната резитба осигуряват здравословен растеж. Чувствителна е към суша и екстремни горещини. Редовното наблюдение за вредители и болести е препоръчително.