Портокал (Citrus sinensis ) в саксия

Портокалът представлява цитрусов плод от семейство Седефчеви (Rutaceae). Научното име на растението е Citrus sinensis. Портокалът е субтропично овощно дърво с произход от Южен Китай, където се отглежда повече от 4000 години.

Растението достига височина 4-8 метра и ширина на короната 3-5 метра в домашни условия. Формата на растежа е компактна със сферична корона и слабо бодливи клони. Листата са вечнозелени, тъмнозелени, овални до елипсовидни, с характерен цитрусов аромат, дължина 7-12 см.

Цветоносите се появяват през пролетта (март-април), достигат 5-7 см височина. Цветовете са бели, изключително ароматни, събрани в съцветия по 3-6. Портокалът е вечнозелено растение с продължителност на живот 50-75 години при добра поддръжка.

Първите култивирани форми са селектирани в Китай преди около 4000 години. Днес съществуват над 600 култивара, селектирани за различни климатични условия. Изисква високо ниво на поддръжка за успешно отглеждане.

Плодовете на портокала се използват за прясна консумация, преработка и индустриални цели. В пресния плод се съдържат: витамин C (45-50 мг/100г), захари (8-12%), пектини, витамини B1, B2, A, минерали (калий, калций, фосфор) и флавоноиди. Кората на портокала е богата на етерични масла (0.5-0.8%), които се използват в парфюмерията, хранителната и фармацевтичната промишленост. Плодовете се преработват в сокове, концентрати, мармалади и се консервират. Портокаловият сок е един от най-консумираните плодови сокове в света.

Портокалът плододава основно през зимата, от декември до март. Първата реколта се получава 5-6 години след засаждане. Плодовете узряват за период от 7-9 месеца след цъфтежа. Едно зряло дърво произвежда 25-50 кг плодове годишно при оптимални условия. Качеството на плодовете зависи силно от температурните условия през периода на зреене.

Портокалът изисква много силна директна слънчева светлина минимум 8-12 часа дневно. Оптималното разположение е на южни прозорци с интензитет на осветление 8000-15000 лукса. През зимата задължително се осигурява допълнително осветление с растежни лампи 14-16 часа дневно при интензитет 5000-6000 лукса. Недостатъчното осветление води до опадане на листата, цветовете и намалено качество на плодовете.

Портокалът предпочита слабо кисела до неутрална почва с pH 6.0-7.0. Оптималната почвена смес съдържа: 30% градинска пръст, 30% торф, 25% перлит и 15% речен пясък. Почвата трябва да бъде богата на органични вещества (6-8% хумус), отлично дренирана и аерирана. Дълбочината на засаждане е 45-55 см при обем на контейнера минимум 40 литра. Задължителна е ежегодната подмяна на горния почвен слой (8-10 см).

Най-добре е да присадим портокал през ранна пролет (март-април) или късно лято (август), когато температурите са 23-28°C. Подложката трябва да бъде 3-4 годишна с дебелина на стъблото 1.2-1.8 см. Присаждането изисква активен растеж на подложката и силно сокодвижение. Успеваемостта на присаждането достига 80-85% при оптимални условия и професионална техника.

Портокалът се присажда чрез няколко метода: копулиране, окулиране и присаждане зад кора. При копулиране се прави кос разрез 4-5 см на подложката и присадника под ъгъл 30-40°. При окулиране се вмъква пъпка с щитче 3-4 см в Т-образен разрез на подложката. При присаждане зад кора се вмъкват 2-3 присадника с по 2-3 пъпки между кората и дървесината на подложката. Мястото на присаждане се обвива с еластична присадна лента и се третира с растежен хормон (0.3% разтвор).

Портокалът се полива умерено с 400-500 мл вода при засъхване на горния почвен слой (4-5 см). През активния растеж (март-септември) се полива 3-4 пъти седмично. През зимата (октомври-февруари) поливането се намалява до веднъж на 8-10 дни. Водата трябва да е мека, отстояла, със стайна температура (22-25°C) и pH 6.0-7.0. Задължително е пръскане на листата с мека вода 3-4 пъти седмично за поддържане на влажност 70-80%.

Портокалът се тори интензивно с комплексен тор (NPK 7-3-7) през вегетацията на всеки 7-10 дни. Дозата е 4-5 грама на литър вода. През периода на цъфтеж се прилага специализиран тор за цитруси богат на фосфор и калий (NPK 4-8-6). През зимата торенето се редуцира до веднъж месечно. На всеки 2-3 седмици се пръска с хелатни форми на микроелементи (Fe, Mg, Zn, Mn, Cu) в концентрация 0.2-0.4%. При признаци на хлороза се прилага хелатно желязо (0.3-0.4% разтвор).

Портокалът се подрязва през ранна пролет (февруари-март) и ранна есен (септември). Премахват се изсъхнали, счупени, кръстосани, растящи навътре и загиващи клони. Младите леторасти се съкращават с 1/3 от дължината им. Формиращата резитба създава сферична корона с 5-6 основни клона под ъгъл 45-60°. Височината на дървото се поддържа 3-4 метра за удобна беритба. Важно е редовното премахване на филизи от подложката и водни леторасти от основното стъбло.

Най-честите болести при портокала са меланоза (Diaporthe citri), антракноза (Colletotrichum gloeosporioides), сажди (Capnodium citri), цитрусов рак (Xanthomonas citri) и гомоза (Phytophthora citrophthora). Меланозата причинява кафяви петна по листата и младите плодове. Антракнозата образува тъмни вдлъбнати петна по плодовете. Саждите създават черен налеп върху листата и клоните. Цитрусовият рак формира коркови образувания по всички надземни части. Гомозата води до загниване на корените и основата на стъблото. Профилактиката включва третиране с медсъдържащи фунгициди (0.4%) през пролетта и есента.

Вредителите по портокала се контролират чрез интегрирана растителна защита. Щитоносните въшки и цитрусовият миниращ молец се третират с минерално масло (2.5% разтвор) или системни инсектициди. Червеният цитрусов акар и паяжинообразуващият акар се обезвреждат с акарициди при първи симптоми. Листните въшки се премахват с пиретроиди или сапунен разтвор (3%). Цитрусовата белокрилка се контролира с жълти лепливи капани и системни инсектициди. Профилактиката включва редовна инспекция, поддържане на оптимална влажност 70-80% и добра въздушна циркулация.

Портокалът се размножава чрез присаждане, семена, резници и въздушни отводки. Семената се засяват пролетта на дълбочина 2-2.5 см при температура 25-28°C. Покълването отнема 3-4 седмици. Резниците (18-22 см) се вкореняват в торфено-пясъчна смес с растежен хормон (0.4%). Въздушните отводки се правят през пролетта чрез пръстенуване на едногодишни клони и обвиване с влажен торфен мъх. Присаждането е най-ефективният метод с 80-85% успеваемост при използване на подходяща подложка като трифолиата (Poncirus trifoliata).

Портокалът расте умерено до бавно със скорост 20-30 см годишно. Младите дръвчета имат интензивен растеж през първите 5-6 години, достигайки височина 2-2.5 метра. Пълният размер от 4-8 метра се постига за 12-15 години. Активният растеж протича на три основни етапа: пролетен (март-май), летен (юли-август) и есенен (септември-началото на октомври). Растежът силно зависи от температурата, влажността, осветлението и наличието на хранителни вещества.

Не, портокалът не е студоустойчив. Минималната температура, която понася е +4°C за кратък период. Оптималният температурен диапазон е 22-30°C. При температури под +2°C листата и младите клонки получават студови изгаряния. Зимното съхранение изисква температура 12-16°C. Рязката промяна в температурата причинява силен стрес, водещ до масово опадане на листата, цветовете и младите плодове. За успешно презимуване е необходимо постепенно аклиматизиране към по-ниски температури в продължение на 2-3 седмици.

Да, портокалът е изключително капризен при отглеждане в домашни условия. Изисква прецизен режим на поливане, специфична почвена смес (pH 6.0-7.0) и постоянна висока влажност (70-80%). Чувствителен е към течение, преполиване, недостатъчно осветление, резки температурни промени и ниска атмосферна влажност. Успешното отглеждане зависи от ежедневните грижи, включващи контрол на влажността, редовно торене, навременна резитба и стриктна профилактика срещу болести и вредители.