Мандарина в саксия (Citrus reticulata)

Мандарината представлява цитрусов плод от семейство Седефчеви (Rutaceae). Научното име на растението е Citrus reticulata. Мандарината е субтропично овощно дърво с естествен произход от Югоизточна Азия, предимно от южните региони на Китай и Филипините.

Растението достига височина 2-4 метра и ширина на короната 1.5-3 метра в домашни условия. Формата на растежа е компактна с разклонена корона. Листата са вечнозелени, тъмнозелени, ланцетни, с лъскава повърхност и характерен цитрусов аромат, дължина 4-8 см.

Цветоносите се появяват през пролетта, достигат 3-5 см височина. Цветовете са бели, силно ароматни, събрани в групи по 3-5. Мандарината е вечнозелено растение с продължителност на живот 25-30 години при добра поддръжка.

Първите култивирани форми са селектирани в Китай преди повече от 3000 години. Днес съществуват над 200 култивара, селектирани от дивата форма. Изисква средно до високо ниво на поддръжка за успешно отглеждане.

Плодовете на мандарината се използват за прясна консумация, преработка и кулинарни цели. В пресния плод се съдържат: витамин C (30-35 мг/100г), витамини B1, B2, провитамин A, минерали и етерични масла. Кората на мандарината намира приложение за производство на етерични масла (0.2-0.4% съдържание). Плодовете се преработват в сокове, конфитюри, желета и захаросани кори с 45-60% захарно съдържание.

Мандарината плододава от октомври до януари, с пик на узряване през ноември-декември. Първата реколта се получава 3-4 години след засаждане. Плодовете узряват последователно в период от 2-3 седмици. Едно зряло дърво произвежда 15-20 кг плодове годишно при оптимални условия.

Мандарината изисква силна директна слънчева светлина минимум 6-8 часа дневно. Оптималното разположение е на южни или югоизточни прозорци с интензитет на осветление 5000-10000 лукса. През зимата се препоръчва допълнително осветление с растежни лампи 12-14 часа дневно при интензитет 3000-4000 лукса.

Мандарината предпочита леко кисела почва с pH 5.5-6.5. Оптималната почвена смес съдържа: 40% градинска пръст, 30% торф, 20% перлит и 10% едър пясък. Почвата трябва да бъде водопропусклива с добър дренаж. Дълбочината на засаждане е 30-40 см при обем на контейнера минимум 20 литра.

Най-добре е да присадим мандарина през пролетта (март-април) или късното лято (август-септември), когато температурите са 20-25°C. Подложката трябва да бъде 2-3 годишна с дебелина на стъблото 0.8-1.2 см. Присаждането изисква активен растеж на подложката с добро движение на соковете. Успеваемостта на присаждането е 75-85% при оптимални условия.

Мандарината се присажда чрез копулиране или окулиране. При копулиране се прави кос разрез 2.5-3 см на подложката и присадника под ъгъл 45°. При окулиране се вмъква пъпка с щитче 2-2.5 см в Т-образен разрез на подложката. Мястото на присаждане се бинтова с присадна лента и се третира с растежен хормон (0.1% разтвор).

Мандарината се полива умерено с 200-300 мл вода при засъхване на горния почвен слой (2-3 см). През активния растеж (април-септември) се полива 2-3 пъти седмично. През зимата (октомври-март) поливането се намалява до веднъж седмично. Водата трябва да е със стайна температура (18-22°C) и pH 6.0-6.5.

Мандрината се тори с комплексен тор (NPK 5-5-5) през вегетацията на всеки 14 дни. Дозата е 2-3 грама на литър вода. През цъфтежа се прилага тор богат на фосфор (NPK 3-7-3). През зимата торенето се преустановява. Веднъж месечно се пръска с микроелементи (Fe, Mg, Zn) в концентрация 0.1-0.2%.

Мандарината се подрязва през ранна пролет (февруари-март) преди началото на активния растеж. Премахват се изсъхнали, счупени и растящи навътре клони. Младите леторасти се съкращават с 1/3 от дължината им. Формиращата резитба създава чашковидна корона с 3-4 основни клона под ъгъл 45-60°. Височината на дървото се поддържа 2-2.5 метра за улеснена беритба.

Най-честите болести при мандарината са мана (Phytophthora citrophthora), антракноза (Colletotrichum gloeosporioides) и сажди (Capnodium citri). Маната причинява кафяви петна по листата и загниване на корените. Антракнозата образува тъмни вдлъбнати петна по плодовете. Саждите създават черен налеп по листата при наличие на щитоносни въшки.

Вредителите по мандарината се контролират чрез интегрирана растителна защита. Щитоносните въшки се третират с минерално масло (1.5% разтвор). Акарите се обезвреждат с акарициди при поява на първи симптоми. Листните въшки се премахват с инсектициди или сапунен разтвор (2%). Профилактиката включва редовна инспекция и поддържане на оптимална влажност 60-70%.

Мандарината се размножава чрез присаждане, семена и резници. Семената се засяват пролетта на дълбочина 1-1.5 см при температура 22-25°C. Резниците (12-15 см) се вкореняват в торфено-пясъчна смес с растежен хормон (0.2%). Присаждането е най-надежден метод с 80% успеваемост при използване на подходяща подложка.

Мандарината расте умерено със скорост 15-25 см годишно. Младите дръвчета имат интензивен растеж през първите 3-4 години, достигайки височина 1-1.5 метра. Пълният размер от 2-4 метра се постига за 8-10 години. Активният растеж протича на етапи: пролетен (март-май), летен (юли-август) и есенен (септември-октомври).

Не, мандарината не е студоустойчива. Минималната температура, която понася е 0°C за кратък период. Оптималният температурен диапазон е 18-25°C. При температури под -2°C листата и младите клонки измръзват. Зимното съхранение изисква температура 8-12°C. Рязката промяна в температурата причинява опадане на листата и цветовете.

Да, мандарината е капризна при отглеждане в домашни условия. Изисква стриктен режим на поливане, специфична почвена смес (pH 5.5-6.5) и контролирана влажност (60-70%). Чувствителна е към течение, преполиване и недостатъчно осветление. Успешното отглеждане зависи от редовната поддръжка, включваща торене, резитба и профилактика срещу вредители.