Магнолия Солангеана (Magnolia Soulangeana)

Магнолия Солангеана е хибриден вид листопадно дърво, създаден от кръстоската между Magnolia denudata и Magnolia liliiflora. Достига височина от 6 метра с разперена корона от 4 метра в диаметър. Цветовете ѝ се появяват преди листата през ранна пролет. Цветовете са едри, с форма на лале, съставени от 9-18 венчелистчета в розово-бял до пурпурен цвят. Листата са тъмнозелени, овални, с дължина 10-15 см. Плодовете представляват сборни червеникави мехунки, съдържащи яркочервени семена. Този хибрид е създаден през 1820 година от френския ботаник Етиен Солан-Боден. Магнолията Солангеана е известна с ранния си цъфтеж и внушителните цветове, които я правят популярен декоративен вид в градините. Растението има характерна сребриста кора и компактна коренова система. Жизненият цикъл на магнолията включва период на покой през зимата, бурен цъфтеж през пролетта и активен растеж през лятото.

Магнолията Солангеана се засажда на защитено от силни ветрове място в градината, далеч от сгради. Идеалната локация е на 3-4 метра от други дървета или конструкции. За максимален декоративен ефект, позиционирайте я като солитер или централен елемент в градината. Избягвайте места с подземни комуникации или плитки основи, тъй като кореновата система се разпростира хоризонтално.

Светлинните нужди на Магнолията Солангеана са минимум 6 часа пряка слънчева светлина дневно за оптимален растеж. Растението се развива най-добре на полусенчести места с утринно слънце и следобедна сянка. В райони с горещ климат, частичното засенчване предпазва цветовете от прегаряне и удължава периода на цъфтеж.

Магнолията Солангеана предпочита богата, влажна, добре дренирана почва с pH между 5.5-6.5. Почвената смес трябва да съдържа торф, компост и градинска пръст в равни части. Растението не понася тежки глинести или преовлажнени почви, които водят до кореново гниене.

Магнолията Солангеана изисква разстояние от 5-6 метра между отделните растения поради широката си корона. При засаждане в група, спазвайте минимум 4 метра отстояние за оптимално развитие. До сгради поддържайте дистанция от поне 3 метра, за да се избегне конфликт с основите.

Магнолията Солангеана се засажда в дупка с размери 60×60 см. Растението се поставя на същата дълбочина от контейнера. Почвената смес включва градинска пръст и компост. Обилното поливане премахва въздушните джобове.

През март или октомври е най-подходящото време за засаждане на Магнолията Солангеана. Пролетното засаждане стимулира летния растеж. Есенното засаждане подпомага кореновото развитие.

Магнолията Солангеана изисква поливане два пъти седмично през първата година. Водата трябва да проникне до 30 см дълбочина. Поливането намалява през есента. Преовлажняването уврежда корените.

Магнолията Солангеана се тори през пролетта с NPK 10-10-10. Торовата норма е 100 грама на квадратен метър. Торът се разпределя в периферията на короната. Директният контакт със стъблото се избягва.

Магнолията Солангеана се подрязва през март или след цъфтежа. Растението изисква премахване на изсъхнали и счупени клони. Формиращата резитба се извършва през ранна пролет. Подрязването на повече от 20% от короната отслабва растението.

Най-честите болести при Магнолията Солангеана са листни петна, мана и кореново гниене. Гъбичните инфекции се развиват при висока влажност. Листните петна причиняват кафяви и черни некрози. Маната образува бял налеп върху листата. Кореновото гниене води до хлороза.

Магнолията Солангеана страда от щитоносни въшки и акари. Растението се третира с минерални масла през пролетта. Биологичният контрол включва хищни насекоми. Превантивните мерки предотвратяват масови нападения.

Магнолията Солангеана се размножава чрез резници през юни-юли. Резниците изискват вкоренителен хормон. Вкореняването става в субстрат от торф и пясък. Младите растения се засаждат след една година.

Растежът на Магнолията Солангеана е умерен, достигайки 30 см годишно. Дървото израства до 6 метра за 20 години. Короната се развива симетрично. Младите растения показват по-бърз растеж.

Магнолията Солангеана се комбинира успешно с пролетни луковични растения и храсти. Под короната растат успешно петуния и лавандула. Задният фон може да включва вечнозелени храсти. Комбинацията с рододендрони създава впечатляващ пролетен цъфтеж.

Да, Магнолията Солангеана е студоустойчива до -20°C. Младите растения изискват зимна защита през първите години. Пролетните слани могат да увредят цветовете. Установените растения понасят добре зимните условия.

Не, Магнолията Солангеана не е капризно растение. Растението изисква минимални грижи след установяване. Основните нужди включват редовно поливане и мулчиране. Торенето се извършва само през вегетационния период.

Не, Магнолията Солангеана не е подходяща за жив плет. Растението развива широка естествена корона. Честото подрязване намалява цъфтежа. Видът е най-подходящ като солитер в градината.