Дива Лоза (Parthenocissus quinquefolia)

Дивата лоза (Parthenocissus quinquefolia) е дървесно катерливо растение от семейство Лозови (Vitaceae), произхождащо от Източна и Централна Северна Америка. Тя е многогодишно листопадно растение, което достига височина до 18 метра като увивно или пълзящо растение. Растението се отличава със сложни листа, съставени от 5 (понякога 3 или 7) назъбени листчета с дължина до 15 см. През лятото листата са зелени, а през есента придобиват впечатляващи морави, червени и пурпурни цветове. Цветовете са дребни, зеленикави или зеленикаво-бели, появяват се на clusters през пролетта (май-юни). Дивата лоза е нисък поддръжка растение, което понася различни почвени и климатични условия. Това е естествено срещащ се вид, а не култивиран сорт, макар че съществуват няколко култивара. Растението е известно с бързия си растеж и способността да покрива обширни площи като почвопокривно растение или да се катери по различни структури.

Дивата лоза се засажда в просторни градини, по стени, огради или решетки с достатъчно пространство за разрастване. Подходяща е за покриване на грозни конструкции, създаване на зелени прегради и укрепване на склонове против ерозия. Избягвайте засаждането близо до дървени конструкции и улуци поради потенциални повреди. Осигурете добра въздушна циркулация за предотвратяване на гъбични заболявания. Растението е идеално за залесяване на горски покрайнини и скалисти терени.

Дивата лоза се адаптира към различни светлинни условия – от пълно слънце до пълна сянка. Оптималният растеж изисква 4-6 часа директна слънчева светлина дневно. Най-добро есенно обагряне се постига при отглеждане на слънце. В горещ климат частичната сянка, особено следобедната, е благоприятна. Източното или западното изложение осигурява добър баланс на слънчево греене. При стайно отглеждане осигурете ярка индиректна светлина.

Дивата лоза вирее в добре дренирана почва с pH между 6.0 и 7.0. Приспособява се към различни почвени типове – глинести, песъчливи или хумусни. Предпочита богати на органична материя почви. Идеалният състав включва градинска пръст, смесена с компост или добре угнил оборски тор. Почвата трябва да задържа влага, но да позволява оттичане на излишната вода. За контейнерно отглеждане смесете почва с пясък за по-добър дренаж.

Дивата лоза се засажда на разстояние 1.5-3 метра между отделните растения. За покриване на огради засадете през 1.8-3 метра. При използване като почвопокривно растение оставете 30-45 см между растенията. Спазвайте минимум 30 см разстояние от стени и конструкции. За контейнерно отглеждане използвайте съдове с диаметър поне 30 см. При комбиниране с други растения оставете 1.5-1.8 метра разстояние за предотвратяване на претрупване.

Дивата лоза се засажда в дупка с двоен размер на кореновата система и дълбочина колкото контейнера. Обогатете почвата с компост или угнил оборски тор. Поставете растението на същата дълбочина, на която е расло в контейнера. Запълнете с почва, уплътнете внимателно за премахване на въздушните джобове. Полейте обилно след засаждането. Мулчирайте с 5-7 см органичен материал около основата. Осигурете начална опора (колчета или решетка) за катерене.

Дивата лоза се засажда през пролетта (март-май) или ранна есен (септември-октомври) за оптимално вкореняване. Пролетното засаждане осигурява пълен вегетационен сезон преди зимата. Есенното засаждане се възползва от топлата почва и увеличените валежи. Избягвайте засаждане през горещите летни месеци или през зимата при замръзнала почва. Контейнерните растения могат да се пресаждат през целия вегетационен сезон.

Дивата лоза се полива дълбоко и редовно през първия вегетационен сезон за установяване на корените. След вкореняване растението понася засушаване, но се нуждае от периодично дълбоко поливане. Поливайте в основата на растението за избягване на намокряне на листата. През горещи и сухи периоди поливайте веднъж или два пъти седмично с 2.5-5 см вода. Намалете поливането през есента и зимата. Използвайте капково напояване за ефективно поливане.

Дивата лоза не изисква интензивно торене. Внесете балансиран бавноосвобождаващ тор (10-10-10) рано напролет преди началото на растежа. Използвайте 120 мл тор на квадратен метър площ. Добавяйте годишно 5 см слой компост около основата на растението. Избягвайте прекомерното торене, което води до прекалено буен растеж и намалено есенно оцветяване. Спрете торенето в края на лятото за подготовка за зимен покой.

Дивата лоза се подрязва през късна зима или ранна пролет преди начало на новия растеж. Отстранете мъртвите, повредени или болни стъбла през цялата година. Контролирайте размера чрез подрязване на прераснали издънки. Поддържайте чисти прозорци и улуци чрез регулярно подкастряне. Използвайте чисти, остри градински ножици за рязане точно над листен възел. Премахвайте издънки от основата за поддържане на спретнат вид. На всеки 3-5 години подрязвайте до 15-30 см от земята за подмладяване.

Дивата лоза страда най-често от брашнеста мана, листни петна и вертицилийно увяхване. Брашнестата мана се проявява като бял налеп по листата и се третира с фунгициди или нийм. Листните петна образуват кръгли петна и изискват премахване на засегнатите листа. Вертицилийното увяхване причинява пожълтяване и няма лечение. Кореновото гниене се дължи на преполиване и налага подобряване на дренажа.

Вредителите по дивата лоза се контролират според вида им. Японските бръмбари се събират ръчно или с феромонови капани. Щитоносните въшки изискват подрязване на засегнатите части и пръскане с растително масло. Акарите се контролират чрез повишена влажност и силна водна струя. Листните въшки се премахват с воден спрей или чрез въвеждане на полезни насекоми. Гъсениците се събират ръчно или третират с Bacillus thuringiensis.

Дивата лоза се размножава чрез резници, семена и отводки. Резниците (15-20 см) се вземат през ранно лято, третират с вкореняващ хормон и засаждат в смес от торф и перлит. Семената се събират през есента, стратифицират се 8 седмици при 4°C и се засяват напролет. Отводките се правят през пролетта чрез прегъване на ниско стъбло към земята и нараняване на долната страна. Делението се извършва рано напролет чрез разделяне на коренището на части със здрави стъбла.

Дивата лоза расте много бързо, достигайки 0.9-3 метра годишно при оптимални условия. Пълната височина от 9-15 метра се достига за 5-10 години. Растежът зависи от слънчевата светлина, качеството на почвата и наличието на вода. Младите растения се установяват бързо през първите 1-2 години. Лозата може да покрие 3-метрова ограда или стена в рамките на 2-3 вегетационни сезона. При контейнерно отглеждане растежът е по-бавен – 0.3-0.9 метра годишно.

Дивата лоза се комбинира успешно с късноцъфтящи многогодишни растения като астри и златна пръчица за есенен интерес. Използвайте я като фон за храсти като хортензии или калини. Съчетавайте с други увивни растения като клематис за разнообразие в текстурите. Комбинирайте с декоративни треви за контраст във формата. Засадете под дървета като почвопокривно растение. Съчетайте с пролетни луковици за целогодишен интерес в градината.

Да, дивата лоза е изключително студоустойчива, издържаща на температури до минус 37°C. През есента губи листата си и навлиза в период на покой, което я предпазва от студови повреди. Пролетният растеж може да бъде увреден от късни слани, затова защитете младите растения. Установените растения се възстановяват добре от евентуални повреди по новия растеж. В по-студени райони мулчирайте основата на младите растения за допълнителна зимна защита.

Да, дивата лоза е отлична за жив плет поради бързия растеж и гъстата листна маса. Създава непроницаема зелена стена при редовно подрязване. Необходима е здрава опорна конструкция заради тежестта на зрялото растение. Осигурете пространство за разрастване и редовна поддръжка.

Не, дивата лоза не е капризна и се адаптира към различни условия. Изисква минимална поддръжка след установяване. Нуждае се от основно подрязване и здрава опора. Расте безпроблемно в различни почви и светлинни условия.

Да, дивата лоза е отровна, особено плодовете. Съдържа кристали калциев оксалат, причиняващи дразнене. Избягвайте контакт със сока и консумация на части от растението. Носете ръкавици при работа с растението.