Пенисетум (Pennisetum) : Декоративна трева

Пенисетум е многогодишно декоративно растение от семейство Житни (Poaceae), известно още като фонтанна трева. Тази декоративна трева произхожда от регионите на Африка, Азия и Австралия, където е било култивирано в продължение на векове. Пенисетумът формира изправени, дъговидно извити туфи с височина 30-150 см и ширина 60-120 см. Листата му са тесни, линейни и дъговидни, с цвят вариращ от зелен до пурпурен и бургундско червен, според конкретния сорт. Съцветията на пенисетума са впечатляващи, с дължина 10-38 см, появяващи се от средата на лятото до ранна есен. Те са розови, пурпурни или бели, като променят цвета си до бежов при узряване. В по-студените климатични зони растението е листопадно, докато в по-топлите региони остава вечнозелено. В съвременното градинарство съществуват над 150 културни сорта пенисетум, като растението се отличава с ниски изисквания за поддръжка. Някои сортове в по-студените райони се отглеждат като едногодишни растения, въпреки че по природа са многогодишни.

Пенисетум се засажда на открити, слънчеви места в градината, където може да развие пълния си декоративен потенциал. Растението е подходящо за засаждане в смесени цветни лехи, покрай водни площи и като акцентно растение в скални кътове. То създава отличен визуален ефект когато е засадено на групи в тревни площи или като жив плет. В градски условия, пенисетумът успешно се отглежда в контейнери на тераси и балкони, където неговите декоративни съцветия създават естествена връзка с околната среда.

Фонтанната трева изисква минимум 6-8 часа пряка слънчева светлина дневно за оптимален растеж и цъфтеж. В райони с горещ климат, растението може да се развива добре и при частична следобедна сянка. Недостатъчната слънчева светлина води до отслабване на растежа и намалено образуване на съцветия. Източното или южно изложение осигурява идеални светлинни условия за развитието на това декоративно растение.

Пенисетум предпочита добре дренирана почва с рН между 5.5 и 7.0. Растението се развива успешно в различни почвени типове – песъчливи, глинести и хумусни, но е важно да се избягва преовлажняването. В тежки глинести почви е препоръчително да се добави органична материя за подобряване на дренажа. При песъчливи почви, добавянето на компост подобрява задържането на влага и хранителни вещества.

Пенисетум се засажда на разстояние 60-120 см между растенията, като конкретното разстояние зависи от сорта. Дребните сортове като ‘Little Bunny’ се засаждат на 30-45 см един от друг, докато по-едрите като ‘Karley Rose’ изискват до 150 см отстояние. При групово засаждане за създаване на плътен ефект, разстоянието може да се намали до 90 см. В контейнерно отглеждане е необходимо минимум 30-45 см пространство за всяко растение.

Пенисетум се засажда в дупка, която е два пъти по-широка от кореновата система и малко по-дълбока. Растението се поставя така, че короната му да бъде на нивото на почвата или леко над него. След засаждането, почвата се притиска внимателно за отстраняване на въздушните джобове и се полива обилно. Около основата се разстила 5-7 см слой мулч, като се внимава той да не докосва стъблата. При засаждане в контейнер се използва добре дренираща почвена смес.

Пенисетум се засажда през пролетта, след преминаване на последните слани. В по-топлите климатични зони (8-11 зона) засаждането може да се извърши и през есента, като се осигурят 6-8 седмици за вкореняване преди първите слани. При контейнерно отглеждане, засаждането е възможно през целия вегетационен период при подходящи грижи. Размножаването чрез семена започва на закрито 6-8 седмици преди последните пролетни слани.

Пенисетум се полива редовно и обилно през първия вегетационен сезон за установяване на кореновата система. След като се установи, растението е сухоустойчиво, но се развива най-добре при равномерно овлажняване. Поливането се извършва, когато горният 5-сантиметров слой почва изсъхне. Седмичната норма е 2.5-5 см вода, като се съобразява с валежите. Поливането се извършва в основата на растението, като се избягва намокряне на листата.

Пенисетум се тори умерено, тъй като има ниски изисквания към хранителните вещества. През ранна пролет се прилага балансиран тор с бавно освобождаване (NPK 10-10-10) в количество 227 грама на 93 квадратни метра. Алтернативно, ежегодно около основата на растението може да се внася 2.5 см слой компост. При контейнерно отглеждане се прилага течен тор в половин доза веднъж месечно през вегетационния период.

Пенисетум се подрязва в края на зимата или ранна пролет, преди появата на нов растеж. Стъблата се изрязват на 10-15 см над земята с остри и чисти градински ножици. При по-големи групи може да се използва храсторез. В по-студените райони не се препоръчва есенно подрязване, тъй като старите стъбла предпазват растението през зимата. Презрялите съцветия могат да се премахват през късното лято, за да се предотврати самозасяване.

Най-честите болести при пенисетум са ръжда (оранжеви или кафяви пустули по листата), листни петна (кафяви или черни петна), кореново гниене (причинено от преполиване) и брашнеста мана (бял налеп по листата). За предотвратяване на заболяванията е важно да се осигури добра въздушна циркулация, да се избягва поливане отгоре и да се отстраняват заразените части. При тежки инфекции може да се наложи премахване на цялото растение.

Вредителите по пенисетум се контролират чрез различни методи според вида им. Листните въшки се отстраняват със силна водна струя или инсектициден сапун. Акарите се контролират чрез повишаване на влажността и акарициди при силно нападение. Белокрилките и щитоносните въшки се третират с растително масло. При нападение от гъсеници се прилага Bacillus thuringiensis. Срещу елени и зайци се използват физически бариери или репеленти.

Пенисетум се размножава основно чрез деление на туфите през пролетта на всеки 3-4 години. Цялата туфа се изважда и разделя на по-малки части с корени, които се засаждат веднага. Размножаването чрез семена е възможно, като те се събират през късното лято и се засяват на закрито 6-8 седмици преди последните слани. Възможно е и вегетативно размножаване чрез резници през пролетта или ранното лято, като се използва вкоренителен хормон.

Пенисетум има умерен до бърз темп на растеж, като достига 30-60 см годишно при повечето сортове. Дребните сортове нарастват с 15-30 см годишно, докато по-едрите достигат пълния си размер за 2-3 вегетационни сезона. През топлите летни месеци растежът е най-интензивен, като установените туфи могат да увеличат ширината си с 15-30 см годишно. Растенията в контейнери обикновено растат по-бавно от засадените в почвата.

Пенисетум се комбинира с късно цъфтящи многогодишни растения като рудбекия, ехинацея и седум. Високите сортове служат като фон за по-ниски цъфтящи растения като салвия и гайлардия. Съчетанието с други декоративни треви като мискантус създава разнообразие в текстурата. За целогодишен интерес, пенисетумът се комбинира с вечнозелени растения. В смесени контейнери се допълва с увивни едногодишни или многогодишни видове.

Пенисетум проявява различна студоустойчивост според вида и сорта. Повечето разпространени сортове издържат на температури до -20°C, когато са добре установени. В по-студени райони се препоръчва зимна защита на короната с мулч. През зимата не се препоръчва подрязване на старите стъбла, тъй като те осигуряват естествена защита. Растенията в контейнери са по-чувствителни към студ и се нуждаят от допълнителна защита или преместване на закрито през зимата.