Клек бонсай: Pinus mugo Mughus

Pinus mugo Mughus, известен на български като Клек или Планински бор джудже, е вечнозелен иглолистен храст, естествено разпространен във високопланинските райони на Централна и Южна Европа, включително Пирин и Рила в България. Този вид е изключително популярен за оформяне като бонсай и топиарна скулптура заради естествената си нискорастяща, възглавничеста форма и бавния растеж, който обикновено не надхвърля 10 до 20 cm годишно. Растението се развива като многостъблен, плътен храст, който е ценен заради твърдостта и устойчивостта си на сурови условия.

Естетическата стойност на Клека се крие в неговата рустикална красота и изключителна плътност. Игличките му са тъмнозелени, подредени по две, като достигат дължина до 8 cm, което придава на короната гъста и твърда текстура. Тази компактна структура е идеална за създаване на артистични бонсай форми. Като планински вид, той е силно светлолюбив и за да развие максимална гъстота на короната, се нуждае от пълно слънце. Pinus mugo Mughus е отлично решение за скални градини, алпинеуми, големи контейнери и като силен акцентен елемент в пейзажа.

Pinus mugo Mughus е известен с невзискателността си и изключителната си толерантност към различни почвени условия. Растението може да вирее успешно в бедни, сухи, чакълести или дори каменисти почви, стига те да са добре дренирани; толерира както кисела, така и алкална почвена реакция. Поради произхода си от високите планински зони, Клекът е изключително студоустойчив, като издържа на температури до -35, което го прави перфектен за отглеждане на открито в България. Освен това, той е устойчив на суша и може да толерира вятър и градско замърсяване.

Поддържането на бонсай формата на Клека е сравнително лесно поради неговия бавен и компактен растеж. За разлика от други иглолистни видове, Pinus mugo Mughus обикновено не изисква редовно подрязване, освен за да се запази желаната форма. Ключова техника при оформянето на бонсай е подрязването на „свещите“ – младите нови издънки, които се появяват през пролетта, преди игличките да се развият напълно. Това подрязване насърчава уплътняване на короната и запазва прецизните ѝ контури. При отглеждане в саксия, се препоръчва пресаждане в малко по-голям съд на всеки 3 години, като корените се режат на една трета.